Автор: Цветанка Палазова, докторант към Стопанска академия „Д. А. Ценов“
Дребномащабният риболов (SSF) играе важна роля за местното традиционно наследство на българските и румънските крайбрежни райони на Черно море. Въпреки непрестанното признание, че SSF допринася за опазването на природата, икономика, общество и култура, при провеждането на политиките и процесите по вземане на решения е идентифицирана липса на достатъчно усилия за защита на тези интереси. Независимо от това потенциалът е огромен. Малките плавателни съдове под 12 м допринасят до над 40% от общия брой на заетите в сектора и представляват 80% от флота на ЕС. Много от тях не използват тралове, а по-скоро използват пасивни съоръжения като фиксирани мрежи, капани, куки и линии. Тези техники намаляват отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за намаляване на изхвърлянията [1].
В същото време вече е установено, че има свръхексплоатация на рибните запаси, довели до деградацията на околната среда и заплашват от унищожение крайбрежните райони по цял свят. Повечето малки рибарски общности не са добре управлявани и съществуващите подходи не успяват да ограничат риболовния капацитет или да намалят конфликтите. SSF не е в състояние да върви в крак с последните технологиите или с движещите се сили на икономиката, нарастването на населението, търсенето на храна и бедността. В световен мащаб мениджмънтът и управлението на SSF се нуждаят от спешна реформа.
Целта на това малко изследване е в пълно съответствие със специфичните цели на ЕС да очертае съществуващите дребномащабни риболовни организации, едноличните търговци, юридическите лица, физическите лица и другите, които представляват този вид риболов в българските и румънските крайбрежни зона, и да даде възможност за успешното изпълнение на втората дейност от Пилотния проект „Мерки за подкрепа на дребномащабния риболов” с договор за безвъзмездна финансова помощ с ЕС – MARE / 2014/04 – SI2.724176.
В процеса по картографиране на съществуващите организации, които представляват SSF и всички дребни рибари в България и Румъния, са идентифицирани следните резултати:
I. Общият брой на дребните рибари в България е 2767, а в Румъния – 573, според последните данни, предоставени от FAO [2];
Според данните, предоставени в българския публичен регистър на флота, активните съдове под 12 метра са 1790 [3] – 31.12.2015 г. За Румъния такъв регистър не е наличен, като за целта ще се вземе под внимание информацията от FAO.
Ако погледнем малко по-задълбочено в проблема, броят на дребномащабните рибари в България представлява почти 94% от общия брой на регистрираните активни лодки до 31.12.2015 г. За Румъния според данните, предоставени от FAO, процентът на SSF е почти същият – 94, 4%. Това означава, че общият брой на SSF в двете страни е много голям, което предполага необходимостта от предприемането на спешни и адекватни мерки за управление на техните местообитания.
II. Броят на съществуващите организации, които биха могли да представляват дребномащабни рибари пред административните органи, консултативните съвети, не са ефективно въвлечени в процесите по разработване на политиките.
За България само 3 организации представляват сектора пред националните власти [4]. Едната от тях представлява само производителите на аквакултури, което означава, че само останалите 2 биха могли да защитават правата на SFF, а именно: сдруженията „БГ Фиш“ и „Черноморски Изгрев“. „БГ Фиш“ също така се занимава и с производители на риба, което, от друга страна, означава, че тя може да не е в състояние да се справи с управлението на SSF и на останалите заинтересовани лица в сектора. В допълнение, управителят на „БГ Фиш“ участва в управлението на Консултативния съвет за Черно море, което означава, че задълженията му са още по-многобройни.
В Румъния около 5 сдружения участват в управлението на дребномащабните рибари, като 3 от тях обхващат района около делтата на река Дунав. Тук положението е доста по-различно, броят на организациите е много по-голям, отколкото в България, което до известна степен може да е в полза за рибарите, но не и за властите, тъй като те трябва да общуват с по-голям брой обществени организации.
Повечето сдружения разчитат основно на големите компании заради високия членски внос (особено в България), който те могат да си позволят, което пък от своя страна е проблем за дребните рибари. Те не са в състояние да плащат високи такси. Повечето от тях предпочитат да работят отделно и не се включват в подобни организации, оставайки непредставени пред националните или европейските институции.
В допълнение, ЕС също направи много важни стъпки в облекчаването на достъпа до финансиране на дребномащабните рибари, но проблемът не е само до финансирането. Тук важно е осигуряването на функционална рамка, разработена съвместно от институциите на ЕС и на дребните рибари. За целта нуждата на SSF от по-добра представителност може да бъде постигната чрез организации като LIFE платформите, сдружения, които представляват интересите на малките рибари и жените, заети в този сектор, създадени да влияят върху развитието на политиката, за да се гарантира, че всички риболовни дейности се извършват по устойчив начин и че всички разрушителни риболовни практики са елиминирани в съответствие с новата ОПОР.
В заключение, въпреки че SSF все още са от голямо значение за Европейския съюз, от гледна точка на възможностите за работа и принос към икономиката на крайбрежните общности секторът е слабо разбран, статистическите данни са ограничени и е налице липса на управленски капацитет за прилагане на целенасочена секторна политика. Необходими са повече усилия!
 |
Регистър на дребномащабните рибари в България |