Автор: инж. Илияна Игнатова, студент в магистърска програма “Екология и опазване на околната среда”
Глобалното положение на жените в дребномащабния риболов
Преглед на световните източници за жените в дремномащабния риболов (ДМР) през последните две десетилетия разкрива няколко очевидни тенденции. На първо място, вниманието на изследователите постепенно се е изместило от труда на жените за изкарване на прехрана към една екологична рамка на дребномащабния риболов, подкрепена от женско присъствие. Също така, подходът, основан на правата, става преобладаващ, при който правата на достъп до ресурсите са дефинирани и асоциирани с очаквания за отговорно поведение. Друга важна характеристика е въвеждане на концепцията за „риболовна общност”, която отново е свързана с ресурсите и се дефинира като група, „която е силно зависима от или силно ангажирана в прибиране или обработка на риболовните ресурси, за да се посрещнат социалните и икономически нужди” (Клей и Олсън, 2008).
Изследователите често са демонстрирали, че риболовната икономика би се сринала, ако уловената риба не се обработва и продава. Същевременно, те подчертават, че само един вид труд (самия риболов) е установено, че е икономически ценен, докато другите (на практика всичко друго) е недооценено/недостатъчно платено, или изобщо не е ценено/заплатено. За да обяснят това, ранните проучвания се акцентираха върху начините, по които са институционализирани патриархалните отношения в риболовните общества. Те включват половото разделение на труда, което привидно служи за биологична обосновка на патриархалните практики[1]. Също включва и разделението между обществената и частната сфера, както и между сферите на производство и репродукция.
В частната сфера на риболовния сектор – битовата или семейна сфера – бедните жени, съставляващи болшинството от дребномащабния риболов, полагат дълги часове труд, почиствайки и изсушавайки риба, поправяйки мрежи, грижейки се за семейството – часове, които се счита, че нямат икономическа стойност и които остават незаплатени. Продуктивната или заплатена работа се счита, че е само в обществената сфера на пазара. Фактът, че жените, в съответствие с половото разделение на труда, обичайно влагат неплатен труд в изпълнение на важни задачи, без които не може да се поддържа активен риболов, остава пренебрегнат. По този начин жените са подпомагали, субсидирали традиционния риболов с безплатния си труд, и са спомагали за поддържането на „жилавостта и издръжливостта на дребномащабните рибарски общности”.
През призмата на изследователското общество, в много страни в Азия, Африка и Пасифика, трудът на много жени субсидира също и държавата чрез поемане на разходите за възпроизводството на рибарските семейства (дневни грижи за децата, готвенето за домакинството, грижа за болните и възрастните, и др.) в частната сфера на семейството и общността, като това позволява на държавата да загърби социалните си отговорности към работещите бедни. Както изтъкват редица автори, евтиният и наличен женски труд субсидира също и промишления риболов, тъй като те поддържат нивото на заплащане във фабриките и производството ниски (Конели и Макдоналд, 1983). По този начин, нарастващото търсене за „гъвкавост на пазара на труда”, което често означава лошо заплащане и условия на труда, случайна заетост и липса на организация, дава началото на тенденция към феминизация на заетостта в риболова в южните части на света (Неис и колектив, 2005).
Особено с нарастващото проникване на глобалните пазари и натискът, упражняван от покупателната способност на богатите потребители в трите най-големи райони-вносители (Япония, САЩ и Испания) и градските пазари, непрофесионалният риболов в по-голямата част на света усеща натиска и отслабването на традиционната роля на жените като самоосигуряващи се лица, обработващи и продаващи риба. Където доставките на суровини оправдава индустриалното производство и обработка, жените по-вероятно работят като независима работна ръка в заводи, какъвто е случаят в Испания, но също и в България.
В страните-членки на ЕС ситуацията е различна, тъй като хората там, независимо дали са мъже или жени, работещи в дребномащабния риболов (ДМР), са обхванати в социалноосигурителната система, в образователната система и схемите за придобиване на квалификация, тоест, те не са толкова жизнено зависими само от риболова. Въпреки всичко, типичните характеристики на ДМР предприятия са видими и в европейските страни. И там, също, жените преобладават в обработката на риба, както и в продажбата, в поправката на мрежи, подготвяне на стръв, както и в други помощни дейности, извършващи се на сушата, от поддържане и подготовка на документацията до боядисване на лодки и/или селско стопанство, както се вижда от случаите, включени в редица изследователски проекти и различни публикации.
Ролята на жените в непрофесионалните (термин, използван в литературата като синоним на дребномащабни) дейности, извършвани след самия риболов, като обработка, дистрибуция и продажби, са особено важни в крайбрежните и крайречни общности, в които няма адекватни съоръжения за съхранение и замразяване. Рибата и рибните продукти са бързо-развалящи се стоки, и в повечето общества именно жените изпълняват ролята на „посредник”. Жените се занимават с продажбите на дребно, след като са добавили стойност чрез обработващите дейности. Промишлените операции обикновено преразпределят суровината встрани от непрофесионалните канали чрез своите социални и икономически механизми за дистрибуция, освен когато евтина, промишлена риба се насочва в традиционно организирани пазари.
Обща черта в много от доказателствата в публикациите е че трудът на жените, и по този начин и социалната им роля, макар и съществен, обикновено е невидим, неоценен и незачетен. Установено е, че моделът на стратегии, които предприемат жените, е удивително подобен в много различни социални системи и нива на икономическо развитие. Изглежда съществува обратна връзка между признаването на приноса на жените и консервационния статут на ресурса, едновременно с общо незачитане на устойчивостта и производителността на екосистемата в дългосрочен план в полза на краткосрочните печалби. Именно тук особената стойност на жените се възприема като фактор на стабилност и издръжливост.
Проучвания по полов признак на ДМР в Европа
Това, което обичайно разглеждат проучванията по полов признак в сектора на риболова, са три основни теми, свързани с концепцията за „благосъстояние”, социални и икономически въпроси в контекста на управление на риболова, както и екологичната стойност на участието на жените.
Под “благосъстояние” в проучванията по полов признак в този сектор, се разбират неговите материални, междуличностни и субективни измерения, всяко от които се свежда до индивидуално, семейно и общностно ниво. Тук се включва изследване на бедността, човешките права, уязвимостта и възможностите/потенциала, както и социалния капитал. Релационните и субективни компоненти по същия начин се отнасят за концепцията за идентичност, призив за признание в анализа на управлението. По мнение на анализаторите, социалните и културни аспекти на морския риболов рутинно се пренебрегват в политиката за риболова и рамките за управление, които се фокусират предимно върху биологичното и икономическо влияние на риболова в усилията да се спре намаляването на ключови запаси.
Риболовният сектор в ЕС е третия по големина в света, и осигурява приблизително 6.6 милиона тона риба годишно. Приблизително 400 000 човека в ЕС работят на пълна или непълна заетост в риболова и обработката на риба. Политиката за риболова на ЕС[2] промотира устойчивите рибни запаси и устойчива морска екосистема, като необходимо условие за една конкурентоспособна европейска риболовна промишленост. Въведени са квоти за риболов за всяка страна-членка на ЕС, за да се поддържат устойчиви рибни запаси. Тези квоти се предоговарят ежегодно на базата на промените в наличните запаси.
Както и в други части на света, така и в Европа риболовът е дейност, доминирана от мъжете. Мъжете са тези, които предимно работят на риболовните кораби, а и самите риболовни лодки/кораби и морски ферми са собственост предимно на мъже. В по-голямата част от риболовните общности, обаче, жените играят ключова роля и съществено допринасят за развитието на тази индустрия. Въпреки техния пренос, както и в по-бедните развиващи се страни, жените в ЕС остават до голяма степен невидими, а тяхната роля – недооценена. Наистина статистиката грубо подценява труда на жените в някои под-сектори, докато икономическата криза доведе до това огромен брой да намират прехрана в дейности в риболовния сектор в някои страни-членки, особено в събиране на миди на сушата, като средство за допълване или осигуряване на поминъка на семейството.
Както бе заявено от Европейския Парламент, през 2014 повече от 100 000 жени са работели в риболовния сектор в страните-членки. От тези жени, 4% работят в добива и в дейности, свързани с риболовните лодки и кораби (производство на мрежи, работници на пристанища или в опаковката), 30% във водни стопанства (предимно в събиране на миди), и около 60% – в обработващата промишленост.
Проблемът е че съществуващите статистически данни показват заетостта в риболовния сектор само ако тази заетост е декларирана и заплатена. Съществуват много усложнения относно наличните данни за тази видима заетост. В допълнение към жените, чийто статут е деклариран и заплатен, има множество други „невидими” жени, работещи в риболовния сектор. В тази категория се включват съпруги, партньорки, майки, сестри и дъщери, които играят активна роля в семейния риболов или водно стопанство. Неплатеният труд на жените в подкрепа на семейния бизнес отдавна се счита за значителна и важна. В някои региони, това е вероятно основната връзка на жените с риболова (тоест, с улова на риба). Видовете дейности, които извършват жените, варират от чисто задачи на старше ръководство до основна администрация (счетоводство, връзки с банки, риболовната администрация, други организации и т.н.). В допълнение към това, жените отговарят за отглеждането на децата, за домакинските задачи, както и за други дейности, подпомагащи риболова (особено когато съпругът или партньорът е в морето).
Всички горепосочени аспекти са също отразени в ролята на жените при взимане на решения в риболовния сектор. От средата на 1990те до сега, съпругите на мъже, работещи в риболовния сектор и водните стопанства, започнаха да се обединяват и да създават независими организации. Тази тенденция продължава, макар че инициативите, които предприемат асоциациите на жените в различните страни са различни и зависят от финансовата помощ, която получават.
Риболовното общество е полово разделено, и в него тежестта за справяне с променящия се достъп до улов пада диспропорционално върху жените. По принцип, много може да се научи, следователно, от реакциите на жените, стремящи се към подобряване на благосъстоянието за себе си, за семействата си и за общностите (Frangoudes 2011; Nadel-Klein 2003; Binkley 2002; Davis 2000). Новосъздаденият Орган на ООН по въпросите на равенството между половете – „ООН – Жени” – призна тяхната роля като двигатели на промяната (de Londras 2010; UN Women 2011) а програмата на Световния Риболовен Център за равнопоставеност на половете подчерта тяхната роля като двигатели на благосъстоянието (Worldfish 2012). Общественото признание, обаче, на ролята и правата на жените в риболовния сектор не е достатъчно, както в глобален мащаб, така и в рамките на Европейския Съюз (Symes and Frangoudes 2001; Pascual-Fernandez and De la Cruz Modino 2005; Salze et al. 2006; Frangoudes). Съвременните политики недостатъчно признават и взимат предвид неикономическата, както и чисто икономическата роля, която играят жените, както и техния принос към поминъка и благосъстоянието на семейството (Okali and Holvoet 2005; SAIF 2011).
На наскоро проведен международен семинар „жените в риболова”, Международният Колектив в подкрепа на работещите в риболовната промишленост (МКПРРП/ICSF) и Европейската мрежа на жените, AKTEA, подчерта необходимостта от по-голямо признание подкрепа за приноса на жените към риболовните дейности, благосъстоянието на рибарските домакинства и поддържане на важни отношения в общността (Kumar and Prakesh 2010). AKTEA е асоциация, чиято цел е засилване на гласа на жените в риболовните общности в Европа.
Дребномащабният риболов е интегрална част от европейската, както и от българската крайбрежна зона, и въпреки относително малкия обем улов и по-слабата икономическа важност, той има своята социална значимост, която произлиза от две основни негови преимущества:
- Заетост и благосъстояние, следователно благосъстояние за конкретните общности; и
- Екологична устойчивост и независимост по отношение на храната.
Европейските страни показват висока степен на хетерогенност на ситуацията, и съществува универсален недостиг на количествени данни, което затруднява всякакво обобщение. Съществува, обаче, консенсус относно характеристиките, които определят дребномащабния риболов като група. В сравнение с едромащабния промишлен риболов, неговия основни конкурент, ДМР:
- Разчита повече на крайбрежните региони, тъй като използва по-малки плавателни съдове, които пропътуват на по-близки разстояния до местата за риболов;
- Разполага с по-малки екипажи (въпреки че броят на наетите е близък до този в промишления риболов в Европа);
- Използва предимно, но не ексклузивно, пасивни средства;
- Прилага много целеви подходи към риболова, и може да променя целевите видове риба през годината;
- Има по-малък улов;
- Има по-малко общи капитални инвестиции (включително права на риболов), оборот и разходи;
- Употребява по-малко гориво, което го прави по-малко чувствително към промяната на цените на петрола;
- По-малко зависимо е от субсидии.
Тъй като едромащабните промишлени риболовни стопанства доминират пазара на рибните продукти, и често определят цените на разтоварения улов и първите продажни цени, приносът на продуктите на ДМР с добавена стойност може да се изгубят. Подобно на ситуацията в другите части на света, в Европа ДМР стопанства се сблъскват с множество предизвикателства, измежду които пазарната конкуренция, развитието на градовете и туризма, нарастващото регулиране и намаления достъп до възможности за риболов.
На конференция на MARE в Амстердам през 2013 бяха обобщени изследователските приоритети, целящи да отговорят на нуждите на ДМР, в пет категории:
- Подобряване на познанията за ДМР, включително преодоляване на проблема с непълните данни и липсата на системно профилиране, отчитайки ролята на между дисциплинарните изследвания, целейки иновациите;
- Създаване на нови пазарни възможности за ДМР, разработване на ДМР марки, установяване на партньорства с учените. Този изследователски поток се базира на установеното слабо разбиране за стойностната верига от представителите на ДМР, което води до загуба на стойност и качество на огромните стокови пазари, на които ДМР стопанствата нямат почти никакво влияние;
- Осигуряване на достъп до съответни риболовни права и възможности, което също включва и непредвидените последствия от конвенционалните мениджърски мерки, които се целят към мащабния сектор, включително съобразени с региона или диференцирани режими на управление и тяхната роля в подкрепа на гъвкавостта и адаптирането на ДМР;
- Управление „отдолу нагоре”: изграждане на достъп до взимането на решения, достъп и представителство във формални, национални и/или регионални организации, благоприятни и неблагоприятни фактори за жените на ръководни роли.
- Увеличаване на икономическата жизнеспособност и устойчивост, в частност чрез разбиране на прехода между поколенията, проследяване на промените в отношенията и резултатите, и предвижданата липса на бъдеще. Тази изследователска тенденция е фокусирана върху жените.
В България, темата за социално-икономическата роля на жените в ДМР стопанства изобщо не е изследвана. Настоящата разработка има за цел да обобщи наличната информация, да я допълни с данни, събрани от проучването по проекта, и да направи скромен принос към целите на изследването, формулирани в последните две точки на дневния ред на изследователската работа в ЕС. Тя особено се интересува от факторите, които дефинират настоящата роля и позиции на жените в риболовния сектор, и потенциала за бъдещи промени, които биха могли да ги засилят.
Развития в цялостната заетост на жените в ЕС
Скорошните промени в нивата на заетост на жените в икономиката като цяло служат за фон, на който щателно да разгледаме ситуацията в риболовния сектор. На европейско ниво, една разбивка на наблюдаваните в нивата на заетост на жените разкрива, че те са задвижвани предимно от повишаване на интензитета, тоест чисто „използване” на труда измежду различните групи жени. Повишаване на образователните нива играе относително малка роля за цялостното повишаване на заетостта, докато демографията – макар и важна за промяната на важността на определени възрастови групи в цялата работна ръка – като цяло няма реален ефект върху цялостния ръст на заетостта при жените.
Проучвания на отделни страни предполагат, че мнозинството от политиките, повишаващи интензитета на заетостта на жените, са концентрирани в две области: пенсионни политики и такива, отнасящи се до гъвкавост на заетостта. Ограничаването на достъпа до схеми за ранно пенсиониране и увеличаване на законовата възраст за пенсиониране на жените удължава участието им на пазара на труда, и следователно води до увеличаване на нивата на тяхната заетост. Реформи, целящи въвеждане на по-голяма гъвкавост в законите за трудовите договори, която да доведе до повече почасови и/или повече постоянни работни места, също допринасят положително за нивата на заетост на жените, макар че качеството на тези работни места продължава да буди загриженост.
Съществуват и фактори, свързани с търсенето, които увеличават участието на жените на пазара на труда, предимно увеличаващия се дял на работни места в сектора на услугите и професии, подходящи за жени, както и временни и почасови работни места (Galor and Weil 1996, Jaumotte 2003, Pissarides 2003, Cipollone et al. 2012). Промените в данъчно-осигурителните системи, насърчаващи заетостта на жените, също имат положителен ефект (Selin 2003, Bar and Leukhina 2005).
Данни за нивата на заетост от началото на този век показват, че заетостта на жените е основния фактор за позитивни промени в общите нива на заетост в цяла Европа, включително и България. В Румъния (както и в Република Чехия и Словакия) нивата на заетост на жените намаляват, което изглежда е изключение.
Фиг. 1: Промени в нивата на заетост
Участие на мъжете и жените в промените в общото ниво на заетост за периода 2001-2011.
Мъже Жени Общо
България: 3.9 3.9 7.8
Румъния: -3.4 -1.5 -4.9
(по данни на Eurostat)
Ефектът в Румъния е предизвикан от огромни промени в заетостта в румънското селско стопанство през този период, тоест, голям спад в декларираната самонаетост и заетост като помощници на членове на семейството (Stânculescu, 2006). В допълнение към това, по данни на Евростат, този спад отразява по-скоро „корекция” след значителното увеличение на декларирания брой самонаети лица в селското стопанство в края на 1990те.
България бе една от страните (заедно с Дания, Унгария и Балтийските републики), които успяха да увеличат интензивността на заетост сред жените на възраст 56-64 до възможно най-висока степен. От друга страна, на практика всички страни претърпяха спад (или почти нулеви промени) в интензивността на заетостта сред младите жени.
Заетост на жените в ДМР
Противно на факторите, задвижващи икономическата активност сред жените, като цяло свързани с търсенето, ситуацията в риболовния сектор има своите особености. В частност, търсенето на работна ръка намалява с намаляването на запасите от риба. Реално търсенето е за увеличаване на стойността на намаляващите ресурси чрез диверсифициране на техните приложения и използване, от една страна, и създаване на нови услуги и дейности, от друга. С други думи, включването и възраждането на ролята на жените в сектора са тясно свързани с иновативни подходи.
Въпреки културното и икономическо разнообразие в рамките на ЕС, проучванията показват, че мненията и възприятията на жените относно работните места в риболовния сектор демонстрират значителна степен на еднаквост. В рамките на общия модел, резултатите са следните:
- Морският риболов се счита от жените за непривлекателна професия (те съставляват едва 3% от работната сила в тази сфера). Допълнителен фактор тук е факта, че жените традиционно не са много желани в този подсектор, поради традиционни схващания и суеверия.
- Въпреки че жените много повече участват във водното стопанство, те все още се считат за дискриминирани в тази област. Работата, която извършват, е предимно неквалифицирана, а малцина са жените на управленски длъжности.
- Обработването е единствения подсектор, в който преобладават жени, но и тук те заемат нисши, неквалифицирани длъжности. Обработката на морска храна се счита за сфера, в която почти няма възможности за кариерно израстване за жените, и това мнение е предимно основателно.
- Жените до значителна степен са си проправили път в управленския/административен сегмент, който е както по-добре заплатен, така и по-предпочитан от тях. Те са постигнали успехи в тази сфера, особено в публичния сектор.
- Неформалната роля на жените като подкрепа на съпрузи, занимаващи се с риболов в морето, се счита както за много важна, така и за силно недооценена от риболовните общности. Тази сфера се откроява като удачна и потенциално продуктивна за изследване, за да се подобри позицията на жените в риболовните стопанства.
- В този сектор съществува икономическа дискриминация. На жените се заплаща с 12% по-малко отколкото на мъжете за една и съща работа ( което, обаче, е много по-малко от средната разлика за ЕС, която е около 22%).
Ситуацията в България
Според последните налични данни, в България приблизително 12 260 човека работят в риболовни стопанства. Въпреки че през последното десетилетие приносът на мъжете и жените за промените в заетостта като цяло в България е еднакъв (3.9% за всеки пол), нивото на заетост на жените в риболовните стопанства остава относително ниско, само 16%. Както и в останалите страни от ЕС, риболовът е предимно мъжка сфера. Огромното мнозинство рибари са мъже, и едва 1% от разрешителните за промишлен риболов са издадени на жени. Жените, обаче, преобладават в обработвателната промишленост. Също така, голям брой жени работят в научно-изследователски и образователни институции.
Статистиката показва една повече или по-малко благоприятна структура на сектора в България по отношение на обстоятелствата и положението на жените, защото когато работят предимно в областта на научните изследвания и образованието, ръководството, счетоводството и администрацията, жените заемат по-добре платени длъжности, които те, също така, считат за по-привлекателни по отношение на условия на работа. От това преимущество, обаче, се възползват тези, които имат средно или висше образование, както и определени квалификации. Проблемът остава за по-малко квалифицираните жени, чийто процент в риболовните дейности е много нисък, както се вижда от таблицата по-долу (в абсолютни числа):
Фиг. 2: Разпределение на заетостта в риболовните предприятия по полов признак
Подсектор Общо Мъже Жени
Морски риболов 3 430 3 430 0
Водни стопанства 4 980 4 970 10
Обработване 2 230 250 1 980
Риболов във вътрешни водоеми 1 620 1 605 15
( последни налични данни на EAFA )
Данните потвърждават, че най-голям е броят на жените, работещи в обработването, където те съставляват 88% от работната ръка. Те са много по-слабо представени във водните стопанства и риболов във вътрешни водоеми, и на практика отсъстват от морския риболов.
Важно е да се изясни, че данните за риболовния сектор в страната са ограничени по вид и количество, и са предоставени предимно от EAFA и отчасти от Агенция Морска Администрация. Като цяло, съдържат само най-основните категории данни, които могат да се извлекат от електронния регистър. Липсват демографски данни за хората, работещи в риболовната промишленост, напр., тяхната възраст, образователно ниво, пол, семейно положение и др.
Най-големият източник на риба и най-използваният ресурс в страната е Черно море. По отношение на Черно море, данните за риболова са обществено достъпни единствено за североизточния регион, но не и за югоизточния, така че можем да обрисуваме единствено частична картина на ситуацията. Данните са от EAFA, проучване на екипа на проект за Риболовни стопанства по оперативна програма, местните власти, асоциации на рибарите и експертни оценки. Като цяло, в североизточния риболовен регион 2,81% (около 378 човека) от икономически активното население работи в риболовната промишленост. В статистическите данни са включени и лица от екипажи на рибари с разрешителни за промишлен риболов, както и тези, които притежават лодки/кораби за непромишлен риболов, но които работят активно. Данните, обаче, не отразяват много реалистично ситуацията, и за това има множество причини: прикрития промишлен риболов (така наречените „черноборсаджии”), неточната документация или липсата на такава, не доброто структуриране на официалната статистика, нереални официални данни за улова, бракониерство, рибари без социални осигуровки, много рибари без лодки и регистрация, и т.н. Най-голямата рибарска общност е в Бяла, където има 134 риболовни лодки (81 регистрирани).
По-голямата част от рибарите споделят мнението, че запасите от риба намаляват поради различни причини: замърсяване на водите, недостатъчно регулиране и контрол на риболовните практики и на популациите, липса на загриженост за опазване на биологичното разнообразие в Черно море. Съществува единодушно съгласие в това отношение, че някои видове трябва да бъдат забранени за риболов.
Когато се разглеждат дребномащабните риболовни стопанства от гледна точна на полово разделение, е важно да се разбере променящия се исторически контекст, в който жените в рибарските домакинства разбират и се стремят към благосъстояние днес. Някои изследователи на антропологията на рибарските общности свързват това с концепции като „социална памет” и „познаване на културното наследство”. Ние уловихме следи от това в историите на някои от анкетираните жени и при проучване на места. Например, през първата половина на 20 век, в исторически документи четем, че в някои селища по река Дунав повече от половината от населението се занимава с риболов, което означава, че и жените са се занимавали с риболов. Всички семейства и родове са се занимавали в сферата на риболова, правили са мрежи и са строили лодки. В някои градове и села все още съществуват рибарски квартали, които поддържат жива социалната памет.
С изключение на няколко автора-феминисти, които се фокусират върху аспектите на риболовните стопанства, свързани с половете (Davis 1988; Nadel-Klein 2003; Binkley 2002; Bennett 2005), литературата обикновено анализира риболовния сектор като предимно мъжка дейност, включваща и психологически отношения като чувство за свобода, приключения, себеуважение и гордост у мъжете. Проучвания на удовлетвореността от работата от Ричард Полнак и колектив (Pollnac et al. 2012) разглеждат задълбочено сферата на оператора на ресурса, като изключват всякакви полови измерения. Как жените оценяват своята роля и идентичност до голяма степен е пренебрегвано (Weeratunge and Snyder 2010).
Измежду авторите, които са разглеждали тази тема, идеята за благосъстояние на жените (McGregor 2007; McGregor and Summer 2009; Britton and Coulthhard 2012) е доказано че включва сигурност, например, алтернативен поминък и сигурност на доходите, които често се идентифицират като ключови цели на жените в риболовните предприятия, независимо от националността и културата (Pascual-Fernandez and De la Cruz Modino 2005); общност, например, социални мрежи и отношения „на сушата”; и свобода и независимост, които често се разглеждат в мъжкия контекст на удовлетворение от работата и себереализация (Pollnac and Poggie 2006). Очевидно е, че се отдава голяма важност и стойност на семейството и отношенията като част от благосъстоянието, като дух на общност, ангажираност, социални връзки, из всичките три измерения.
Резултатите от проучването, проведено в рамките на проекта „ Мерки за подпомагане на дребномащабния риболов”, ГРАНТОВО СПОРАЗУМЕНИЕ, ФИНАНСИРАНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: MARE / 2014/04 – SI2.724176, до голяма степен съвпадат с тези резултати. Методологично, това е качествено проучване на общо 96 представители на ДМР, с пряко използване на структуриран въпросник. На базата на извадката, проучването може да се счита за достатъчно представително за положението в национален мащаб, тъй като анкетираните жени съставляват 12,5% от всички анкетирани (12 от 96), което прави проучването още по-надеждно.
По мнение на най-голямото мнозинство от анкетираните (31%), жените, работещи в риболовните стопанства в България, предимно търсят адекватно заплащане и социални осигуровки, което се свързва с идеите за благосъстояние и сигурност на доходите. Също така, това обяснява предпочитанията за постоянна работа във фабрика за обработка, вместо да разчитат единствено на финансово по-рисковани семейни риболовни дейности.
Равни проценти от анкетираните (по 25%) виждат професионални възможности в придобиване на квалификации и обучение като производители, възможности за балансиране на семейния и професионалния живот чрез съответни социални структури и отдих, в осигуряване на подкрепа за създаване на малки предприятия за повишаване на стойността и за пласмент, и в участие в електронни форми и асоциации. Очевидно, ако имат шанса, жените биха предпочели да организират свое собствено обработвателно производство в рамките на семейната фирма, но им липсват средства и ресурси, както и на познания и информация, за да могат да направят това.
Управлението, счетоводството и администрацията са дейности в риболовния сектор, които жените изпълняват най-често, което също съответства на статистиката за сектора. Този резултат води до заключението, че малките крайбрежни риболовни предприятия са преобладаващо от семеен тип, където разделението на труда е традиционно – мъжете излизат в морето, за да ловят риба, а жените се грижат за свързани дейности, които се извършват на сушата и изискват по-малко физически труд. Както вече бе споменато, предприемаческата дейност е на ниско ниво сред жените в този сектор, тъй като жените предимно изпълняват ролята на съпруги с единствен приход от риболова, или основен приход от риболова и малко допълнителни приходи от помощни дейности.
Съществува и образователно разделение, тъй като болшинството от жените в риболовния сектор работят в обработването. Това, обаче, не е обработване от семеен тип, което повишава стойността на улова, а от фабричен тип, където жените са наети като работна ръка. По този начин те не допринасят за семейния бизнес, а само за дохода на домакинството със своите заплати. Събраните данни, също така, разкриват, че дейностите по пласмент и продажба на дребномащабните риболовни стопанства, като сортиране, етикиране, съхранение, домашна обработка и др., не са достатъчно развити.
Като цяло, ДМР стопанства се характеризират с висока степен на разнообразие в Европа, тъй като те представляват различни ценности и начини на живот, които се коренят в местните традиции. В България, огромно мнозинство от анкетираните (68%) в проучването (както мъже, така и жени), считат за най-важен фактор за успешен бизнес “повишаване на стойността на улова чрез развиване на допълнителни дейности, като обработка, собствено място за продажба, ресторант”, но въпреки това, тази практика все още е рядко срещана. Рибарите без допълнителен доход, извън риболова, (през последните 5 години) съставляват еднаква част от извадката – 68%. Очевидно, те нямат желание да променят професията си, но биха обмислили начини за увеличаване на дохода си чрез диверсификация на дейностите.
Намаляване на разходите чрез иновации и съвременни технологични подобрения и източници на актуална информация, също привличат значителна подкрепа (макар и много по-слаба от подкрепата за идеята за диверсификация) от 37% от анкетираните. Това показва, че малко над една трета от занимаващите се с риболов осъзнават потенциала за пробив в традиционния начин на правене на бизнес, и капитализиране от информация, технологии и иновации. Те, обаче, се нуждаят от външна помощ, за да могат да се справят с това предизвикателство.
Съществува забележително единомислие сред анкетираната група относно желанието за участие при взимането на решения (81% от всички анкетирани), което в момента е определено недостатъчно.
Заключения
Ако проектираме резултатите от проучването на фона на глобалния и европейски контекст, и на базата на малкото налични данни, ситуацията на жените в дребномащабните риболовни стопанства в България се очертава като отразяващо типичните характеристики на европейските дребномащабни крайбрежни риболовни стопанства, с три основни особености, които оказват влияние на потенциално движещите фактори. Жените са добре представени в по-добре заплатените позиции в научно-изследователската и образователната сфера, в ръководството и администрацията в публичния сектор, но не и в частния сектор. Там те работят предимно като зависима работна ръка в промишлените фабрики, или оказват недооценена подкрепа на своите съпрузи. Предприемаческите/диверсификационни дейности са ограничени поради липсата на ресурси и финансиране, както и на познания и умения. Наличността на информация за различните възможности за получаване на подкрепа е проблемна, което показва спешна необходимост от дейности по повишаване на осъзнаването, особено от страна на местни инициативни групи и асоциации, както и консултативни органи.
Библиография:
Bennett E. 2005.Genderfisheriesanddevelopment. Marine Policy
Binkley M. 2000. ‘Gettingby’intoughtimes: Copingwiththefisheriescrisis. Women’sStudies International Forum,23(3)
Binkley M.2002. Social Issues in Sustainable Fisheries Management
Clay, P. M., and J. Olson. 2008. Defining “fishingcommunities”: vulnerabilityandtheMagnuson-StevensFisheryConservationandManagementAct. HumanEcologyReview 15(2)
Connelly, P. and M. MacDonald. 1984.TheRole of Women: DevelopmentandChangeIntheRuralNovaScotiaEconomy. Working Paper 2(8)3. GorserrookResearch Institute, SaintMary’sUniversity
Davis D. 1988. “ShoreSkippers” and “grassWidows”: ActiveandPassiveWomen’sRolesin a NewfoundlandFishery.In To Workand to Weep: WomeninFishingEconomies. Editedby: Nadel-Klein J, Davis D.
Frangoudes K. 2011. Women’scontributioninSmall-ScaleFisheriesintheEuropeanUnion, inChuenpadee, R. (ed), World Small-ScaleFisheriesContemporaryVisions
Gerrard S. 2000. Thegenderdimension of localfestivals: Fisherycrisisandwomen’sandmen’spoliticalactionsinnorthNorwegiancommunities. Women’sStudies International Forum23(3)
Kumar H, Prakesh S. GenderAgenda: Womeninfisheries (WIF) workshop
McGregor JA. 2007.Researchingwellbeing: fromconcepts to methodology. In Wellbeingindevelopingcountries: Fromtheory to research. Editedby: Gough I, McGregor JA. CambridgeUniversityPress
McGregor JA. 2012.Sumner A: Beyondbusinessasusual: whatmight 3-D wellbeingcontribute to the MDG momentum?IDS Bull
Neis, B., M. Binkley, S. Gerrard, C. Maneschy, editors. 2005. Changingtides: gender, fisheriesandglobalization. FernwoodBooks
Nadel-Klein B. M. 2003. Fishing for Heritage: Modernity and Loss among Scottish Coast
Nadel-Klein J. 2000: Grannybaitedthelines: Perpetualcrisisandthechangingrole of womeninscottishfishingcommunities. Women’sStudies International Forum ,23(3)
Okali C, Holvoet K. 2005. Negotiatinggenderchangeswithinfisheriesdevelopment. WorkingpaperfortheSustainableFisheriesLivelihoodProgramme. FAO
Pollnac RB, Poggie JJ. 2008. Happiness, well-beingandpsychoculturaladaptation to thestressesassociatedwithmarinefishing. HumanEcologyReview
Pollnac RB, Poggie JJ. 2006. JobsatisfactioninthefisheryintwoSoutheastAlaskantowns. HumanOrganisation,65(3)
Pascual-Fernandez J, De laCruzModino R. 2005. Mujeres, reservasmarinas, y estrategiasdediversificationenlasprolacioneslitorales: elcasodelosrestaurantsdepescado. In Womeninfisheriesandaquaculture. Lessonsfromthepast, currentactionsandambitionsforthefuture.
Salze P, Buisman E, Smit J, Vos B. 2006. Employmentinthefisheriessector: currentsituation (finalreport). EuropeanCommission
Worldfish 2012
UN Women: UN WomenCelebratesLaunchasPowerfulDriver of Women’sEquality. 2011.
VanGinkel R. 2009. BravingTroubledWaters: SeaChangein a DutchFishingCommunity. Amsterdam
Weeratunge N, Snyder K. 2010. Genderandfisheries: Dowomensupport, complementorsubsidizemen’ssmall-scalefishingactivities? TheWorldfishCenterIssuesBrief 2108
[1]Мъжете се занимават с риболов, тъй като те са физически по-силни, а работата в морето изисква физическа сила и се извършва при сурови и тежки условия.
[2]CFP